Какво показват най-висококачествените изследвания в областта на хомеопатията?
Под „най-добри проучвания“ хората обикновено имат предвид изчерпателни систематични прегледи, които анализират резултатите от всички налични рандомизирани контролирани проучвания (РКП) по дадена тема.
Най-новите и надеждни данни за ефикасността на хомеопатията идват от мета-анализ от 2014 г. на плацебо-контролирани двойно-слепи рандомизирани контролирани проучвания, при които се установява, че хомеопатичните лекарства, предписани по време на индивидуализирано лечение, са с 1.5 до 2.0 пъти по-голяма вероятност да имат благоприятен ефект от плацебо.1
Това проучване e един от четирите най-нови цялостни систематични прегледа, проведени от д-р Робърт Мати от 2014 до 2019 г. Както обяснява д-р Мати, общо прието, тази програма на работа достига до „недвусмислено положителен резултат“ за хомеопатията.
Необходими са допълнителни изследвания за затвърждаване и разширяване на настоящата доказателствена база данни от клинични изследвания в хомеопатията. Тези систематични прегледи и мета-анализи обаче улесниха да се идентифицира най-обещаващата област, като помогнаха на изследователите да установят накъде да насочат своите усилия, за да информират обществеността – лицата, вземащи решения, и пациентите, за потенциала на хомеопатичното лечение.
За повече подробности за тези скорошни систематични прегледи, както и относно исторически систематични прегледи за хомеопатия (1991г. – 2005 г.) вижте Обзор на клиничните изследвания .
Ако има положителни проучвания, защо някои хора все още отказват да приемат това, което говорят доказателствата?
Проблемът изглежда е един от т.нар. „пристрастия към правдоподобност„,т.е. хората, които имат предварителното убеждение, че хомеопатията е невъзможна, ще разглеждат резултатите от изследванията по различен начин от онези, които смятат, че хомеопатията вероятно работи или са сигурни, че работи.
Още през 1991 г. авторите на първото от тези големи проучвания изразяват това много ясно в своя документ:2
“Количеството положителни доказателства дори сред най-добрите проучвания ни изненада. Въз основа на тези доказателства бихме били готови да приемем, че хомеопатията може да бъде ефикасна, ако само механизмът на действие беше по-правдоподобен.”
Заслужава да се отбележи, че нито един от прегледите на д-р Мати не е взет под внимание за включване в прегледа на хомеопатията на NHMRC през 2015 г., тъй като те са публикувани на по-късна дата и защото не предоставят данни за доказателства за индивидуални медицински състояния. Трудно е обаче да се разбере защо в декларацията за позицията на EASAC за хомеопатията от 2017 г. не се споменава за тези четири прегледа, които са най-уместните и надеждни данни по темата към този момент.
