Откъде знаем, че хомеопатичните лекарства не са „само захарни хапчета“?
Лабораторните експерименти показаха, че хомеопатичните лекарства не са само захарни хапчета.
Критиците на хомеопатията посочват факта, че хомеопатичните лекарства са толкова силно разредени, че „в тях няма нищо”.
Това идва от факта, че субстанциите, използвани за производството на някои хомеопатични лекарства, се разреждат отвъд прага, известен като число на Авогадро (разреждане 10-23). Това означава, че те са толкова силно разредени, че не бихте очаквали да останат молекули от първоначалното вещество.
Именно тези „свръхвисоки разреждания“ (хомеопатични лекарства над 12С или 24Х потенция потенция) будят противоречия, тъй като те очевидно не могат да действат по същия начин като конвенционалните медицински лекарства, т.е. чрез молекули, взаимодействащи директно с биохимията на тялото.
Изследователи по цял свят изследват механизма на действие на тези лекарства който вероятно ще се основава на физиката, а не на химията. Въпреки че съществуват различни теории, които все още се изследват, ние не можем точно да обясним как действат хомеопатичните лекарства.
Това, което знаем е, че много лабораторни проучвания показват, че хомеопатичните лекарства с изключително високо разреждане имат биологични ефекти, които не биха настъпили, ако те са „просто вода“ или „само захарни хапчета“, като например:
Добавянето на хомеопатичен медикамент Хистамин към базофили (бели кръвни клетки) може да ги предизвика да отделят хистамин
Както изследователите обясняват експеримента си: „Когато човешките полиморфонуклеарни базофили, тип бели кръвни клетки с антитела от типа на имуноглобулин Е (IgE) на повърхността си, са изложени на анти-IgE антитела, те отделят хистамин от вътреклетъчните си гранули и променят оцветяващите си свойства. Последното може да бъде демонстрирано при разреждания на анти-IgE, които варират от 10¯² до 10¯¹²⁰; извън този диапазон има последователни пикове на дегранулация от 40 до 60% от базофилите, въпреки изчисленото отсъствие на анти-IgE молекули при най-високи разреждания”.
По тази тема са публикувани 28 научни труда, 23 от които са отчели положителни резултати. 11 публикации са оценени като висококачествени, от тях 8 са отчели положителни резултати.1
Най-ранното проучване съобщава за инхибиране на дегранулация с ултрамолекулярни разреждания на анти-IgE,2 но тези първоначални експерименти се оказват невъзпроизводими.3,4
Въпреки това, последващи изследвания, използващи модифициран метод и ултрамолекулярни разреждания на хистамин, показват положителни резултати. Тези открития са възпроизведени в няколко независими лаборатории,5,6 както и в многоцентрови проучванияs.7
Хомеопатичният медикамент Тироксин при свръхвисоко разреждане от 30Х забавя скоростта, с която поповите лъжички се превръщат в жаби 8
Не са ли тези резултати само артефакти от „лоша наука“?
Този аргумент не подлежи на никакво внимателно разглеждане, тъй като дори експериментите с висок методологически стандарт могат да демонстрират ултрависоки разреждания (известни като „високи потенции“), които имат ефект.1
Защо тези резултати не се приемат от някои учени?
Досега нито един положителен резултат не е достатъчно стабилен, за да бъде възпроизведен от всички изследователи всеки път. Около 75% от ин витро експериментите върху ултрависоки разреждания показват, че веществото има ефект и близо 75% от повторенията са положителни.1
Придобивайки повече опит чрез експериментиране с ултрависоки разреждания, учените постепенно разбират какви фактори влияят върху резултатите и съответно възпроизводимостта на опитите се подобрява9. Описаните по-горе експерименти се оказват най-повтарящите се досега, но се постига напредък и в намирането на най-повтарящите се експерименти с лекарства на растителна основа.
Докато не бъде постигнат експеримент, при който всеки изследователски екип получава един и същ ефект всеки път, това поле, естествено, ще остане спорно. Това е именно настоящото предизвикателство за основните научни изследователи в хомеопатията.
Ключът изглежда е в това как точно се правят хомеопатичните лекарства
Хомеопатичните лекарства се произвеждат от растителни, химически, минерални или животински източници. Оригиналният материал (тинктура майка – ТМ) се разрежда, след това се разтърсва енергично (потенцира се). Броят на повторенията определя силата или „потенцията“ на лекарството. Например, при хомеопатично лекарство „6С“ процесът е: разреждане 1 част на 100 и след това потенциране – “1С”, след което от него отново разреждане 1 част на 100 и ново потенциране – “2C” и така това действие се повтаря до получаване на “6C”.
Ако само отново и отново разреждате веществото, разбира се, че в крайна сметка ви остава „неактивна“ проба, която е „просто вода“; докато добавеното разтърсване (потенциране) между всеки етап на разреждане, е активността, която изглежда отпечатва информация от оригиналното вещество във водата/алкохола, в който се разрежда.
Тази идея е подкрепена от експерименти, които показват, че непотенцираните разреждания са неактивни, но сукусираните (разтърсваните) разреждания могат да причинят биологични ефекти, което предполага, че този аспект на производствения процес е от съществено значение за създаването на хомеопатични лекарства10.
Точно какви физико-химични промени причинява разтърсването и как това дава възможност на водата да улавя информация за разтворените в нея вещества, са големите въпроси, на които изследователите се опитват да отговорят.
- Witt CM, Bluth M, Albrecht H, Weisshuhn TE, Baumgartner S, Willich SN. The in vitro evidence for an effect of high homeopathic potencies–a systematic review of the literature. Complement Ther Med., 2007; 15(2): 128-38 | PubMed
- Davenas E, Beauvais F, Amara J, et al. Human basophil de-granulation triggered by very dilute antiserum against IgE. Nature, 1988; 333: 816–818 | PubMed
- Ovelgönne JH, Bol AW, Hop WC, van Wijk R. Mechanical agitation of very dilute antiserum against IgE has no effect on basophil staining properties. Experientia, 1992; 48: 504–508 | PubMed
- Hirst SJ, Hayes NA, Burridge J, et al. Human basophil degranulation is not triggered by very dilute antiserum against human IgE. Nature, 1993;366: 525–527 | PubMed
- Belon P, Cumps J, Ennis M, et al. Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: results of a European multi-centre trial. Inflammation Research, 1999; 48 (Suppl 1): S17–18 | PubMed
- Lorenz I, Schneider EM, Stolz P, et al. Sensitive flow cytometric method to test basophil activation influenced by homeopathic histamine dilution. Forschende Komplementärmedizin, 2003; 10: 316–324 | PubMed
- Belon P, Cumps J, Ennis M, et al. Histamine dilutions modulate basophil activation. Inflammation Research, 2004; 53: 181–188 | PubMed
- Harrer B. Replication of an experiment on extremely diluted thyroxine and highland amphibians. Homeopathy, 2013;102(1):25-303 | PubMed
- Endler P, Thieves K, Reich C, Matthiessen P, Bonamin L, Scherr C, Baumgartner S. Repetitions of fundamental research models for homeopathically prepared dilutions beyond 10(-23): a bibliometric study. Homeopathy, 2010; 99(1): 25-36 | PubMed | HRI Synopsis
- Betti L, et al. Effectiveness of ultra high diluted arsenic is a function of succussion number as evidenced by wheat germination test and droplet evaporation method. Int J High Dilution Res, 2013; 12 (44): 127–128 | Full text
